ИСТОРИЯ НА ПОДАРЪКА

От зората на времето хората дарявали подаръци един на друг. Подаряването е форма на изразяване на любов, уважение и привързаност към друг човек. Проучванията сочат, че подаръци на практика е имало дори сред най-ранните цивилизации. Традицията на даването на подаръци всъщност започва около началото на 1900 г.

В древни времена хората дарявали с подаръци своите племенни лидери и освен това обменяли подаръци помежду си. Тези подаръци били предимно от кората и дървесината на дърветата. Даването на подаръци винаги било реципрочно, с изключение на случаите когато се давали подаръци на лидерите на държавата в различни култури. Ръководителите получавали подаръци за да си спечелят подкрепа и доверие. Тази практика се проследява дори и в наши дни в различни части на света.
Днес ние отбелязваме  рождени дни, Коледа, годишнини и един куп запомнящи се поводи чрез обмен на подаръци. Подаръци се разменят сред семейства, приятели, колеги на работното място, бизнес партньори по време на празнични поводи и празници. Прието е да се дават подаръци по време на Коледа и хората по цял свят, празнуващи Коледа, следват тази практика. Почти би могло да се каже, че даването на подаръци е синоним на Коледа. Поводи като Ден на бащата, Ден на майката, Свети Валентин и т.н., също се честват с даряване на подаръци. Подаряването е наистина един от най-лесните начини за разпространяване на  щастие и радост.

Ето един поглед върху това как е започнало всичко:

На север по време на сезона на Yule (сезонът около 25-ти декември, по традиция, простираща се от 24 декември до 06 януари), даването на подаръци е част от отбелязването на връщането на слънцето и зимното слънцестоене.  Хората изработвали кошници с подаръци от пшенични стебла, които се считали за символ на плодородието и притежавали животворни качества.

Древните римляни практикували традицията на даването на подаръци на фестивала на Сатурн, наречен Saturnalias, който се празнувал около 25-то число на месец декември. Традиция на този фестивал била смяната на ролите между роби и господари. Към края на празника, те си разменяли керамични фигури и восъчни свещи наречени "sigilla", като подаръци. По-късно тези традиции биват адаптирани в християнството и по този начин постепенно стават част от коледните празници. Интересно е да се отбележи, че около 1000 г. Католическата църква забранява акта за обмен на подаръци като твърде езически.

В предхристиянския Рим например, императорите изисквали от най- презираните граждани да им носят подаръци и дарения по време на Календи (през януари) и Сатурналии (през декември). Този ритуал постепенно се разширил, за да включва даването на подаръци сред общото население на Рим.
В Египет били строени пирамиди и идоли в чест на фараоните. Подаръците също били давани на любимите хора и се използвали като зестра по време на годежни церемонии. Тези подаръци включвали бижута от благородни метали, стадо животни и т.н.

По време на Средновековието на кралете били дарявани статуи, медальони, потири и други подобни изделия от благородни метали с цел спечелване благоразположението на краля като съюзник във войната. Викторианците възстановили традициите на подаръците като част от коледните празници. Подаръците бивали разпръснати и скрити из цялата къща.

Както при всяко друго нещо, съвременното общество е добавил свой ​​собствен почерк към оригиналните традиции на даването на подаръци. Сърцето на един подарък е в неговата цел: да дари любов или признателност. Има много начини това да се случи и ако доброто намерение е налице, то жестът е винаги оценен.